Нарисувай миг
Нарисувай ми, Художнико,
най-красивата измислица,
без да питаш скоро ли
ще я видиш някъде политнала.
Нарисувай първо синьото небе
и криле от устрем нарисувай.
Очертай очите на дете,
очи, които никога не са тъгували.
И морето с четка оцвети –
бурно, тихо и дълбоко.
Във ръцете спрели се мечти,
начертай със жълто
техните посоки.
Стъпките вечерни нарисувай,
стъпки, пълни с топлина.
Огъня в домашната камина
и пред нея силуета на жена.
И луна в прозореца рисувай,
после светлосянката на устните.
Затвори очи,
представи си, докато сънуваш,
тишината на преплетените пръсти.
В утрото рисувай слънчев лъч,
който се събужда късно
и играе в нечии коси,
начертай усмивка
с твоя смях разпръснат.
Стая очертай, която гледа,
стихнало до утрото мълчи,
шепота прокраднал се
отнякъде неведомо,
в думите му после спри.
Нарисувай ми, Художнико,
най-красивата измислица.
Нарисувай миг
и после, ако можеш, си върви...
© Ани Монева All rights reserved.
