Народе...
Народе...
Народе мой, не вярвай вече в чудеса!
Не вярвай и в месии разни!
Които с тлъстите си, мазни телеса,
те мамят с думите си празни.
Не вярвай Ти, Народе, на светци,
излюпени от минало недавно.
Те, всички са изпечени лъжци,
в гърдите биещи се славно.
Повярвай в себе си, Народе мой!
Повярвай в ценностите стари!
Защото, ако не Ти самият, няма кой,
от робството на свините да те избави!
... Пиша Ти, Народе мой,
защото съм от Тебе зрънце
и няма да намеря никога покой,
ако и над тебе не изгрее слънце!...
Защото тук са костите на моите деди,
които паднаха за нещо свято...
Защото и на оня свят ще им горчи,
че не това е Свободата!
Аз знам, че ще намериш как,
Народе, да премахнеш свойто бреме!
Защото иначе и пак... и пак...
ще изпадаш във безвремие...
... А иначе, гласуваш или не,
снагата ти ще глозгат все същите свине...
© Пламен Капинчев All rights reserved.
