Генка Богданова
Автор:Генка Богданова
Народе, скъпи мой, съдбата си жестока
оплакваш тихо, горко всеки ден.
Един ли „политик”, предавал те безоко,
виновен е, че днес си угнетен?
Веднъж ли подло те окачваха на кръста
с „Разпни го, че е още горд и жив!”
и смъкваха от кървавия гръб чевръсто
последната ти риза с поглед див.
Омайваха те дълго със лъжи красиви,
приспиваха те със надежди празни ...