Вали
(както винаги)
в кръглия дом
на звездите,
препушили с вино
и с вяра.
Размразявам надежди,
заглъхнали сънища
и част
от ронливата обич
на зимата.
Прегръщам небето,
топлите дъхове
на улични кучета.
Разсъмва се.
Вдишвам мъгла
от снимки и устни.
Две минути летя.
После пия кафе
насаме
със морето.
© Геновева Христова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
