izi55 (Ива ВалМан)
124 100
Oct 21, 2018, 1:46 PM

Нашата есен 

  Poetry » Love
817 0 11

И отметнала златна коса,

безсрамно разголила рамо,

като влюбена зряла жена

Есента е изпълнена с радост...

 

Прегърни ме, ръката ми дръж, 

нека сме заедно в своята есен.

Този студен леещ се дъжд,

чуваш ли - просто е песен!

 

Вятърът свири, листата танцуват - 

Шостакович, Вторият валс.

Целуни ме, чудеса съществуват

и се случват сега, точно с нас!

 

21.10.2018г.

© Ива ВалМан All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви
  • Нежно, чувствено и ме докосна.Браво
  • Браво! Пишеш интересно...
  • Харесва ми.
  • Хубаво...
  • Благодаря Ви! Радвам се, когато някой отдели от времето си за да прочете нещо, което е излязло директно от душата ми и приемам всяка критика за градивна. Още веднъж, благодаря, бих редактирала, но нямам ни най-малка представа що е то ритмична стъпка, думите просто сами се подреждат и аз бързам да ги запиша преди да ги забравя
  • Аз мисля, че в тази "неиздържана" ритмична стъпка има чар.
    Не е необходимо да е съвършено, достатъчно е да е красиво.
    А от съвета за редакция до цензурата има една стъпка. Ритмична.
    😊
  • Имаш добри попадения, ИВ, но стихът ти не е издържан в една ритмична стъпка.
    Намалената оценка не е от мен – предпочитам да посоча слабостите в коментар, а не цифрово.
    Вярвам, че можеш да редактираш.
    Успех!
  • Хубаво е!
  • Благодаря, Маргарита
  • Прекрасно е, Ив!
Random works
: ??:??