21.10.2018 г., 13:46

Нашата есен

1.1K 0 11

И отметнала златна коса,

безсрамно разголила рамо,

като влюбена зряла жена

Есента е изпълнена с радост...

 

Прегърни ме, ръката ми дръж, 

нека сме заедно в своята есен.

Този студен леещ се дъжд,

чуваш ли - просто е песен!

 

Вятърът свири, листата танцуват - 

Шостакович, Вторият валс.

Целуни ме, чудеса съществуват

и се случват сега, точно с нас!

 

21.10.2018г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....