Нашата среща край Бела чешма (народна песен)
Помниш ли либе ле, нежно моме,
нашата среща край Бела чешма.
Ти беше с менци за пресна водица,
аз идех отсреща пиян до козирка.
Припев: През девет планини в десета,
като орела ще прелетя,
ще те търся през гори и през морета,
вино ли няма – ти си любовта.
Гледаше румена в мене изгоро,
залитнах и тебе горката запрях,
зло куче ръжеше до нази у дворо,
менци изпусна, а аз върху тях.
Лавна ме псето настана олелия,
разбуди се сякаш звяра у мен,
понечих да стана и да се бия,
но легнах възнак, се свлякох сломен.
Припев: През девет планини в десета,
като орела ще прелетя,
ще те търся през гори и през морета,
вино ли няма – ти си любовта.
Дойде баща ти – зъл чорбаджия,
високо изсвири с пръсти в уста.
Наскачаха първи и втори комшия,
та биха ме всинца – до сутринта.
Лежах си посинен, целия в рани
и ласка ти нежна – жаден, жадувах.
Обади се в мен дявола: „Мани я, мани!”
Съдбата проклинах, проклинах и псувах.
Скочих, подскочих, побегнах със сила,
а ти ме следеше с очи насълзени,
недей търси от мене закрила,
ние ще бъдем – во век разделени!
Припев: През девет планини в десета,
като орела ще прелетя,
ще те търся през гори и през морета,
вино ли няма – ти си любовта.
Помниш ли либе ле, нежно моме,
първата среща край Бела чешма.
Не взе си с менците пресна водица,
а срещна ме мене и взе си беля.
