May 14, 2004, 12:49 PM

Нашата вселена

  Poetry
1.9K 0 2
Аз искам да създам Вселена
и в нея- само аз и ти.
Като небе да бъде нашата постеля,
а свещите да са като звезди.

Аз искам да създам Вселена
без Слънце, ала с много светлина,
дошла от любовта ни споделена,
раздала всичката си топлина.

Аз искам да създам Вселена
със нощи спрели на мига,
а дните нека са победа-
отплатата на любовта.

Аз искам да създам Вселена
с живот от нашите сърца,
душата да е тихичко стаена,
така да продължим във вечността.

И таз Вселена приказно-вълшебна
за двама ни, която ще създам,
тъй простичка и толкоз земна
за нищо няма да я дам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...