14.05.2004 г., 12:49

Нашата вселена

1.9K 0 2
Аз искам да създам Вселена
и в нея- само аз и ти.
Като небе да бъде нашата постеля,
а свещите да са като звезди.

Аз искам да създам Вселена
без Слънце, ала с много светлина,
дошла от любовта ни споделена,
раздала всичката си топлина.

Аз искам да създам Вселена
със нощи спрели на мига,
а дните нека са победа-
отплатата на любовта.

Аз искам да създам Вселена
с живот от нашите сърца,
душата да е тихичко стаена,
така да продължим във вечността.

И таз Вселена приказно-вълшебна
за двама ни, която ще създам,
тъй простичка и толкоз земна
за нищо няма да я дам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...