14.05.2004 г., 12:49

Нашата вселена

1.9K 0 2
Аз искам да създам Вселена
и в нея- само аз и ти.
Като небе да бъде нашата постеля,
а свещите да са като звезди.

Аз искам да създам Вселена
без Слънце, ала с много светлина,
дошла от любовта ни споделена,
раздала всичката си топлина.

Аз искам да създам Вселена
със нощи спрели на мига,
а дните нека са победа-
отплатата на любовта.

Аз искам да създам Вселена
с живот от нашите сърца,
душата да е тихичко стаена,
така да продължим във вечността.

И таз Вселена приказно-вълшебна
за двама ни, която ще създам,
тъй простичка и толкоз земна
за нищо няма да я дам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...