Пак на нашето място се върнахме
и приседнахме свели глави,
притаения спомен прегърнахме
и отпихме отново мечти.
А тревата с любов ни докосваше
и се радваше заедно с нас,
аромат от въздишки разпръскваше
и ни пееше с пролетен глас.
Тих ветрец нежно тялото галеше
и играеше с наш,те коси,
на душата светът се разтваряше
и поемаше златни лъчи. ...