Oct 13, 2011, 2:06 PM

Нашето време 

  Poetry » Phylosophy
654 0 14
Нашето време
Не е роден човек за топла стая,
за дълъг и предвидим живот,
залинява от безветрието най-накрая
и залюбва жалкия, презрян хомот,
а в сърцето му искра мъждука
на онзи горд и неспокоен дух,
той мрази евтината му сполука
и за дребнавости остава глух.
Не ни отне поредната война
като цветя във кървав сенокос,
защо ли го приемам за вина... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Random works
: ??:??