Обичах те през целия живот.
За мене беше идол, беше Бог.
Но така и ти не обикна. Любовта
ми безмилостно отритна...

Срещнах него, забравих те...
Е, почти успях. Но в ден прекрасен
ти се появи, отново усетих какво е
да боли.

Не беше никак променен! Все същия
красавец мил, но толкова ме беше
наранил. А обичаше ме другия безкрай
и негова бях и може би някой ден
щях да го обикна аз...

Отдадох ти се тази нощ. Една-единствена
прекрасна нощ. Беше сбъднат сън.
И ти замина... как боли...

След девет месеца дете от теб родих.
Но мъжът ми така и не разбра. Това
дете ми даде сили да живея.

Беше единственото нещо, напомящо за теб,
затова обичам го повече от себе си аз.
Но за него не знаеш и до днес ти, ако то
не бе на този свят, да съм отдавна мъртва
аз!

Гледа ме мъжът ми с влюбени очи, а аз
съм безразлична, само теб още обичам.
Гледа ме твоето дете с твоите очи.
Само то и ти останахте в сърцето ми,
без теб оцелях, но отиде ли си то, ще умра,
защото наполовина ти си то.

... Гледа ме моето момче, с твоите очи
и аз си спомням за единствения мъж
в живота ми... Обичам ви най-много на света!
Ти още не знаеш за него, но така е по-добре...
Напред, синко, и грешката на истинския си
баща и на майка си никога не повтаряй ти...