Нашто каберне
Хей там, на припек, под скалите
и малко над Олу-дере,
по хълмовете, на открито
расте си нашто каберне.
Моми го по роса обират
и го пренасят на ръце.
Плода му в кошове събират
на туй, на нашто каберне.
А после там, в шарапаните,
го газят белите нозе
и песента си в него вливат
във туй, във нашто каберне!
Кръвта му в амфори събират
и го отглеждат кат дете -
да прекипи, да ферментира,
да стане нашто каберне!
То носи сила от скалата!
То пò е чисто от небе!
То пò е скъпо и от злато!
Ей туй е нашто каберне!
А пък, когато ти е жално,
че си оженила дете,
седни до мен, налей по малко
от туй, от нашто каберне!
© Красимир Дяков All rights reserved.
