Наслада
НАСЛАДА
Ах, как ми липсва онзи първи ден,
когато се докоснаха телата!
Изпитахме ний ласка искрена, естествена и непозната. . .
Върховна, екзотична, тръпнеща. . .
Наслада. . .
Завинаги останала в сърцата!
© Симеон Пенчев All rights reserved.
НАСЛАДА
Ах, как ми липсва онзи първи ден,
когато се докоснаха телата!
Изпитахме ний ласка искрена, естествена и непозната. . .
Върховна, екзотична, тръпнеща. . .
Наслада. . .
Завинаги останала в сърцата!
© Симеон Пенчев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...