Jul 17, 2016, 3:38 AM

Наследство

  Poetry
598 1 9

 

"... с добрата без остатък
и със тиха любов..."
е научен светът ни
да съшива добро.
Всяка сутрин звездите
свързват триста лъчи
с още триста проблема,
всяко аз - с всяко ти.
Залепени в картина
сме си чисто добро,
само теб да те има,
светъл, чуден живот...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

https://otkrovenia.com/bg/stihove/natatyk-5

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...