Jul 17, 2016, 3:38 AM

Наследство

  Poetry
594 1 9

 

"... с добрата без остатък
и със тиха любов..."
е научен светът ни
да съшива добро.
Всяка сутрин звездите
свързват триста лъчи
с още триста проблема,
всяко аз - с всяко ти.
Залепени в картина
сме си чисто добро,
само теб да те има,
светъл, чуден живот...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

https://otkrovenia.com/bg/stihove/natatyk-5

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...