Sep 8, 2011, 11:17 PM

Насред площада луната кърви

  Poetry » Love
944 0 4

Насред площада луната кърви

 

Насред площада луната кърви,

моля те, кажи, че не кървиш и ти,

толкова е студено, тук сама,

в Бог ли да вярвам, в теб или в любовта?!

 

 

Грешиш, няма да оцелея, не и този път,

в средата на нищото съм, няма път,

на изток слънцето го няма,

какво да предложа на дявола - размяна?!

 

 

Размяна на души и съдби,

това е подло, забрави,

сърцето едва пулсира, едва го крепиш,

кажи ми, че няма и този път с друг да го делиш?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...