Sep 8, 2011, 11:17 PM

Насред площада луната кърви

  Poetry » Love
938 0 4

Насред площада луната кърви

 

Насред площада луната кърви,

моля те, кажи, че не кървиш и ти,

толкова е студено, тук сама,

в Бог ли да вярвам, в теб или в любовта?!

 

 

Грешиш, няма да оцелея, не и този път,

в средата на нищото съм, няма път,

на изток слънцето го няма,

какво да предложа на дявола - размяна?!

 

 

Размяна на души и съдби,

това е подло, забрави,

сърцето едва пулсира, едва го крепиш,

кажи ми, че няма и този път с друг да го делиш?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...