8.09.2011 г., 23:17

Насред площада луната кърви

937 0 4

Насред площада луната кърви

 

Насред площада луната кърви,

моля те, кажи, че не кървиш и ти,

толкова е студено, тук сама,

в Бог ли да вярвам, в теб или в любовта?!

 

 

Грешиш, няма да оцелея, не и този път,

в средата на нищото съм, няма път,

на изток слънцето го няма,

какво да предложа на дявола - размяна?!

 

 

Размяна на души и съдби,

това е подло, забрави,

сърцето едва пулсира, едва го крепиш,

кажи ми, че няма и този път с друг да го делиш?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...