Насред площада луната кърви
Насред площада луната кърви,
моля те, кажи, че не кървиш и ти,
толкова е студено, тук сама,
в Бог ли да вярвам, в теб или в любовта?!
Грешиш, няма да оцелея, не и този път,
в средата на нищото съм, няма път,
на изток слънцето го няма,
какво да предложа на дявола - размяна?!
Размяна на души и съдби,
това е подло, забрави,
сърцето едва пулсира, едва го крепиш,
кажи ми, че няма и този път с друг да го делиш?!
© Ралица Георгиева Всички права запазени