Ето, жена ми си легна нормално, без укори, без никакви гласни.
Аз пуснах си  филм, пък и  стихотворство някакво правя
с някаква умисъл, въртяща се през главата ми, не толкова празна.
Но има ли смисъл от филма, пречещ,  от мене негледан,
уви, преместих канала, филмът e пак повторяем.

Е, по-добре на компа да пишеш таз глупост заядна.

Да, имам да уча някаква глупост, "уж" не голяма,
но  нямам желание, проблемът това е.
А изпитът ето го, след няколко дена,
но ни от филма чудесен, ни от страшната книга,
както на младите днес хора,
в главата ми нищо не влиза.

Блазе на жена ми, но какво да се прави.
Животът ни прати на тез непредвидени хали, но имаме изход.
Не сме чак глупаци, както ни правят други, по-големи от нази простаци.
Филма навярно утре пак ще повторят, а учебника страшен пак ще преровя.
А после с нашето Българско его всичко ще тръгне,
дори ще ни хвалят Европейците нови.

                                                                                Стефан йовевски

                                                                                гр. Ловеч  10.03.2010г. 23.45ч