Да си споделиш
душата,
когато
ти идва да крещиш
и отсреща,
от стената
да се отразиш
като стон,
като вик
във вятърничав дом,
без светлик ...
Защо е куха
тази стая?
Защо е глуха
и потайна?
Искам да изляза
от таз хралупа,
да препускам бясно
и сърцето ми да чука:
"Бягай, бягай,
далеч оттука,
тук е тясно,
в ширинето ти, наслука!"
© Валентин Василев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
