Feb 21, 2018, 10:35 PM

Настроение

  Poetry » Other
3.8K 25 30

Разхождам се

а мислите ми диви

душата ми

ядосана ръмжи

пътеките...

и те са криви

и този дъжд...

вали, вали.

Небето върху мен

ще се стовари

вятърът

коварно ме следи

локва

неподготвен ме завари

а казват ми

"щастлив бъди".

Гларус

от небето изкрещява,

с поглед

от високо ме следи,

дали сърцето ми

за плячка става,

птица е,

иди че разбери!

 

Февруари, 2018

Варна, Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гавраиле - не ще отрека, че " скиторейки" по редовете ти - " чух" гларуса в небето над столицата ! 5 "петолъчки" , друже !!!
  • Хареса ми лекотата на изказа, образност и леката ирония в края. Поздрави.
  • Харесах стихчето! Добре е изразено твоето отношение към тъгата. С нещо си предизвикал ,,птицата,, и не си отразил какво е ?
  • Всички сърца могат да се влюбят до полуда,
    а някоя по- хищна птица - плячкосва!
    Алегорична и будещи размисли творба.
    Хареса ми!!!
    С уважение!
    Лита
  • Прочетох, харесах и не знам как да реагирам.
    Ще се усмихна.
    Пенсионерски неволи, брат ! Нека им се усмихнем. И без това нищо не може да променим.
    Поздрави за творбата !

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...