Настроение в багри
1.
Вали.
Градът разтваря пъстрия си чадър
и ни обгръща във прегръдка топла.
Усмивките ни дъхтят на хризантеми.
Земята под нозете ни пулсира
и пише нов сюжет на Любовта ни.
Вали.
Вървим под мокрия чадър
ръка в ръка.
Всяка улица на Търново
ни води към портата на Рая.
Набъбват изреченията.
Множат се прилагателните.
Във въздуха летят флуиди.
Целувките ни,
като сребърни талери,
се изливат върху града
и скачат в лудешки ритми
по паважа.
А очите на Дъжда блестят.
2.
Ти ме учиш да работя на компютър.
Слагаш ръката ми върху мишката.
Натискаме бутона заедно
и...всичко тръгва неусетно.
Милваш косите ми.
Плъзгаш се по тялото ми с устни –
ту търсиш нови улици и пресечки,
ту свириш сладка музика за двама...
- Не мога да ти се няситя - ми казваш.
О, как ме любиш, как ме любиш само!
Препускаш коня със всичка сила ,
дори не изчакваш дъх да си поема.
Любими, на Изток вратата се отваря.
© Латинка-Златна All rights reserved.
