НАСТРЪХВАМ 

Пуша цигара полугола...
Червеният пламък
никак не ме топли...
Треперя, ще пия вино...
Настръхвам щом
за тебе си мисля...

Загърнах раменете си
с топла жилетка...
Бях с други,
но за тебе си мислих...
Как да се стопля
щом си далече!?
Нозете ми тръпнат
и пак съм копнежи...

А ти къде си,
не знам пиеш ли!?
С нетърпение чакам

да споделиш....
Знаеш ли, да си муза
не е обичайно...
Повече от всичко,
което си представяш е!

Пуша цигара полуоблечена...
И ми е студено,
когато не си тук...
Всъщност никога
не си бил...

И пия вино...
И съм самотна...
А ти си някъде...
Ще бъдеш ли тук някога!?
Не мисля!
Но сгря вътрешността ми
и подскачах
като луда от радост.
И сърцето ми щеше да изскочи
от няколко твои думи. 

А ти питаш
"чак толкова ли" ?
Сериозно ли! ?!
Много повече от това...

©Екатерина Глухова 
31. Декември 2019г.