Виждам те нощем в сънищата си,
трептиш пред мен, облят от светлина
и мога да те прибера в сърце ми,
без ропот или излишни слова.
Но наяве... Наяве се будя без теб,
без дори надежда за твоя плам.
Далеч си ти, на друга заклет
и моят вопъл е вятър разпилян...
29.XII.2007
Цикъл 5
© Кера Господинова All rights reserved.
Прекрасно е!!!
Поздрав мила Диана!