Aug 8, 2015, 11:08 AM

Натежала нежност 

  Poetry » Love
544 0 10

                                                           Натежала нежност

 

 

В безумна страст душата тръпне,

протегнала завинаги ръце.

Напира пулса и ще хвръкне

през лудо влюбеното ми сърце.

Натежала нежност ме приспива

в теменужената тиха нощ.

Утринта целува ме красива.

За мен ли беше тоз разкош?

До тук не спира моят полет,

по-лесно е на другите криле.

Защо не беше моя пролет,

обсипано с цветя поле!...

И в тази есен разнолика

щях да бъда твоето дете.

А птицата унесено ще чурулика

в песента си младостта ми да плете.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??