Натежала нежност
Натежала нежност
В безумна страст душата тръпне,
протегнала завинаги ръце.
Напира пулса и ще хвръкне
през лудо влюбеното ми сърце.
Натежала нежност ме приспива
в теменужената тиха нощ.
Утринта целува ме красива.
За мен ли беше тоз разкош?
До тук не спира моят полет,
по-лесно е на другите криле.
Защо не беше моя пролет,
обсипано с цветя поле!...
И в тази есен разнолика
щях да бъда твоето дете.
А птицата унесено ще чурулика
в песента си младостта ми да плете.
© Йонка Янкова All rights reserved.
