Научи ли се как?
Научи ли се как да ме обичаш
и сънищата как да ми плениш?
Животът ти без мен е скучен смисъл...
подпиращ се на четири стени.
Научи ли се как да ме разбираш
и в тъмното да виждаш мойта сянка,
докосваща като невидим повей
подмамващата светлина на мрака.
Научи ли се как да ме усещаш
по тихото мълчание в очите,
проникващо дълбоко в твоя образ
от снимката ми, галеща вълните.
Ела сега до мен. Да коленичим
и да замажем старите си рани.
С молитвите си заедно да стигнем
до билките, от сълзите събрани!
© Анета All rights reserved.
