Nov 28, 2008, 10:41 PM

Научи ме

  Poetry
723 0 1
Научи ме


Накарай ме да спра да дишам,
накарай ме да ме боли.
Накарай ме със кръв да пиша,
да рисувам със сълзи.

Бутни ме в тази безтегловност,
да се рея кат перо
и без никаква условност
да не бъда същество.

Направи ме човек отново,
да мога да се смея
и когато стана готова,
човешки да живея.

Научи ме ТИ да обичам
и жестоко да мразя.
След себе си само да тичам,
безмилостно да газя.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...