Научи се да бъдеш слаба
Научи се да бъдеш слаба,
да заспиваш изморена на рамото ми,
да плачеш, когато това те успокоява
да крещиш, ако от тишина полудяваш.
Научи се да молиш за прошка,
но и ти понякога да прощаваш.
Научи се, че грешим, хора сме,
но и грешките сама си признавай.
Всяка казана дума напряко
не е повод за тежка раздяла.
Научи се да обичаш, без доводи.
Научи се дори да забравяш.
Силна бъди, само когато си слаба
прашинка заседнала в окото ми.
Научи се, че минало няма,
и кошмарите са твоят трънен път към Голгота.
Научи се, че щом си щастлива
нищо повече не ти трябва.
Три години да не мислиш, че стигат?
Само сто съм решил да остана.
© Наталия Божилова All rights reserved.
