Научих се
Научих се
Научих се да бъда търпелив,
а знаеш за лъв това е трудно.
Скромен човек съм, не горделив,
но горя и страдам, не живея мудно.
Научих се да бъда мълчалив сега,
когато бурята в мен вилнее в стихия.
Да търся доброто в хората, тяхната душа,
не сменям моята истина за угодия.
Научих се да горя аз в любовта
и когато жената не ме разбере,
да си тръгна, да я оставя сама,
да ближа раните си, раненото сърце.
Научих се че няма друга по-добра жена,
която да ме обича повече от майката.
Затова прекланям се пред нейната доброта,
прегръщам я силно от сърце и от душа.
Научих се да мисля за други неща,
но не е вярно мисля само за моите деца.
Те не са до мен но са ми в живота, в съня,
дано са здрави и щастливи моите чеда.
Научих се да си тръгвам тъжен веднага,
когато не съм желан да продължа по пътя.
Да пожелавам щастие с обърната глава,
да крия сълзите си сякаш са капки от дъжда.
Научих се да зачитам корена си на тази земя,
че това са моите близки хора, това ми е рода.
От тях черпя сили да се боря, моята доброта,
от моята майка и баща, децата ми ще продължат рода!
© Валентин Миленов All rights reserved.
