Научих се да не умирам
Години наред любовта ти
ме задушаваше. Страдах,
но търпях, растяха децата...
Умирах и пак се прераждах.
Възкръсвах насред пепелище
от хули, домашни и сметки.
Стъкмявах наново огнище,
където да сготвя вечеря.
Но ставах все по-издържлива.
Започнах да се преоткривам,
реших, че ще бъда щастлива.
Научих се да не умирам.
Сега си сърдит, изненадан,
казваш ми: "Променена си!
А аз съм така всеотдаен!".
Всъщност се върнах към себе си.
Пиша отново, даже рисувам,
излизам с приятели, смея се,
с мама се виждам, пътувам...
Отново съм аз и живея!
© Ива ВалМан All rights reserved.
