Откривам те навсякъде,
виждам те във всичко.
В шепота на галени
от вятъра листа.
В капките дъжд,
отронени от синьото небе.
В усмивката на кръглата луна,
тихо гледаща ме в нощта.
В очите нежни на
проблясващи звезди.
В цветовете на пъстрата дъга.
Навсякъде те има,
във всичко зримо и незримо,
в мислите, в душата, в сърцето.
© Живка Паскалева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
