Откривам те навсякъде,
виждам те във всичко.
В шепота на галени
от вятъра листа.
В капките дъжд,
отронени от синьото небе.
В усмивката на кръглата луна,
тихо гледаща ме в нощта.
В очите нежни на
проблясващи звезди.
В цветовете на пъстрата дъга.
Навсякъде те има,
във всичко зримо и незримо,
в мислите, в душата, в сърцето.
© Живка Паскалева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
