Убийството на залеза бе кратко,
родиха се звездите глуповати.
Очите ти видях за миг изстинали.
Ръцете ти ми бяха... непознати.
Куршумените устни ме простреляха,
а моите съвсем обезмълвяха.
Роденото от теб във мен умираше.
Очите ми отчайващо валяха.
Свещта нашепва восъчно от масата.
Лицето ми е бледо очертание.
А пръстите ми впити са във чашата,
последна глътка с вкус на отчаяние. ...