Навярно и животът ми е вятърен...
Днес вятърът флиртува по учебник.
Разнежи се по бузите ти. Някъде
се скри след туй във теб. Като вълшебник.
Погали всяка гънчица по тялото -
под блузката. Дори и под полата.
Сърцето му взриви се после. Цялото -
разпръсна се във буря непозната.
И аз ще те погаля - тихо, вятърно.
Пък после нека буря ме отвее.
Животът ми е вятър. И в театърен
етюд край тебе вятърно живея...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Напомни ми един мой стих и ме усмихна.