Пак вали.
И отмиващите капки ми напомнят
за отминалите наши дни.
Вън вали.
В мен е питащо се празно и фалшиво
след играните по детски (не) игри.
Да вали... че нали сезонът е дъждовен.
Кой би спрял света да се върти...
Да вали... Сигурен ли си, че
ще забравиш спомените от онези -
... "хамавите" дни?
Както и да е... Вали!
Песента, че ще се срещнем след години,
тука никак не звучи.
Дъжд навън вали.
Нали?
Сам въпрос виси без отговор,
а навън дъждът си ромоли.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Вали над едно приятелство което е от години.
Тъжно е когато губим приятелите си.