Dec 16, 2022, 3:04 PM

Навярно си съвсем сама…

  Poetry » Love
641 3 4

А Господ слезе тук. Но не спря.

И тръгна да те дири в сто посоки.

Небето беше в мрак и заваля.

Навярно си съвсем сама и мокра.

 

Небето беше в мрак. А ти

остави Бог една жена да търси.

Но този свят отдавна теб гнети

и болката съвсем, съвсем не свършва…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Небесен Владетел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...