Навярно съм се родила по пълнолуние гологлава...
Навярно съм се родила
по пълнолуние гологлава.
Във изоставена мелница
си зазидах забравата.
Помня, че душата на къщата
се е скрила в комина.
(никой не е един и същ...
с различни тухли - минало...)
Помня, че моето минало -
вик на сова по залез...
А, същността ми -
с делфините разговаря.
И, че някъде имам море,
(по "Саргасово" няма да стане...)
в една мида да се събере
ще ми излекува раните.
Зная, че някъде имам път,
но ще ме видите във тревата.
Което Бог ми е отредил,
ще ми намери вратата...
© Маргарита Василева All rights reserved.
