Навън има разгонени котки
Пролет е и всичко е мъртво.
Вятърът духа на проскубаните дървета.
Някъде, в далечината, се чува вой на мравка.
После какафонична тишина.
Сега да разшифроваме "какафонична"!
"Фонична", значи свързана със звук.
"Кака" френските деца казват на срането.
Тишината е един насран звук.
Облаците наливат небето със сивите си талази.
Скоро ще завали и какафонията ще се наруши.
И тишината ще заприлича на мъж.
(Като лайно на дъжд)
Птица, която още не знае, че е мъртва, ще изгрухти.
Само мимолетните кокичета разбират всичко.
Те отдавна са кафеникава разложеност.
Пролет е. Всичко умря.
Като след залп, като след бомба.
Бомба, паднала в полето на бялата зима.
След ядрения взрив от сухите клони се ражда смърт.
И сексуални убийства.
Пролетта се случва сред погребалните песни на славея,
сред траурния полет на пеперудите,
чиято пъстрота е чернобяла,
сред какафоничната тишина, която вече знаем каква е.
Пролетта прогони живота.
Потоците мътнеят.
Хайверът се разпуква, за да даде пълнота на тиганите.
По опасените с млада трева ливади блеят пържоли.
Само в пещерите животът още тлее.
Там, между слузестите камъни
синьозелени гъби не променят своя лик.
Там, в мрака, те не желаят да се раждат на дребно
и вечно да са мъртви.
Те мълвят с мъдрия си глух шепот:
"Ако до тук не си разбрал,
щом си се родил,
вече си умрял..."
© Мартин All rights reserved.
