Навърших 7600 дни и извиках множеството
Навърших 7600 дни и извиках множеството
На търг за всеки от тях
Със стократно по висока цена
След поканата
Дочух деца
“Пуснете ги да дойдат при мен”
Дребни очички възпалени от ранни възприятия
Се завъртяха около мен
Залепнал за леглото
Умиращ
Отвращаващ
“Пуснете ги да си вървят”
И сам си създадох спокойната самота
Която обаче ме изненада
С изблъскваща
Сила връщаща
Ме в мислите ми
Затварях сетивата си и вървях
По пътя срещах старци дъвчещи момичета
Разтегната в розовите граници на девичество
Но това не беше важно
Защото всички те бяха (в) мен
Когато се връщах намирах още една мисъл
И огледало за се огледам
За да видя себе си в плен
На себе си
2004
© Десислав Илиев All rights reserved.
