Oct 11, 2004, 6:31 PM

Навътре

  Poetry
1.1K 0 0
имам аз мечта
да се събудя без болка в гръдта
да усетя любовта
и после мога да умра
събуди се, осъзнай!
сляп ли съм за живота?
събуди се и дерзай!
не може ли да спре шума в главата?
но не би...
събуждам се и пак така
всичко е като в тъпа шега
живееш, за да умреш едва
не вярвам да е така
кажи ми, че не е възможно това
утеши ме с целувка една
уви - и аз падам в прахта!
Къде си ти сега
някаде в моята тъга
дълбоко заровен в мисълта
обгръща ме тишина
виждам частици от мен
разпилявани всеки ден
опитваш се да ги събереш
или поне да ги спреш
но единственото, което виждаш е тъма
болка премесена с тъга
без страх и свян
навлизаш в стъкления храм
виждаш ли нещо там
оцеляла вяра само!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...