Наясно със себе си
Още малко и ще хвърля шлема,
не ми е нужен в моята страна.
Усмивката със себе си ще взема,
за моя син и моята жена.
Строеж не искам даже да погледна.
Море, гори ме чакат у дома.
Пореден полет, връщане поредно.
Последна нощ, безсънна при това.
Очите ми не лепнат като вчера.
Ръцете и краката не болят.
Мен чакат ме във къщи да вечерям.
Усещам вече вкус и аромат.
Не искам да говоря за сърцето,
как ритъмът му - пъти зачести.
Светлее ми от щастие лицето,
чак бръчките ми нещо заличи.
Завръщам се в Родината прекрасна.
Не ми понася тази суета.
Със себе си отдавна съм наясно,
че коренът се храни от пръстта.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
