Наясно със себе си
Още малко и ще хвърля шлема,
не ми е нужен в моята страна.
Усмивката със себе си ще взема,
за моя син и моята жена.
Строеж не искам даже да погледна.
Море, гори ме чакат у дома.
Пореден полет, връщане поредно.
Последна нощ, безсънна при това.
Очите ми не лепнат като вчера.
Ръцете и краката не болят.
Мен чакат ме във къщи да вечерям.
Усещам вече вкус и аромат.
Не искам да говоря за сърцето,
как ритъмът му - пъти зачести.
Светлее ми от щастие лицето,
чак бръчките ми нещо заличи.
Завръщам се в Родината прекрасна.
Не ми понася тази суета.
Със себе си отдавна съм наясно,
че коренът се храни от пръстта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
