Наяве те поисках...
Горещо е, но юли си отива.
И става по-горещо вътре в мене.
Усещам - някак повече те има.
Ти идваш, разтопявайки го, времето...
И все по-често ми се губят думите.
По-влюбено и нежно е в душата ми.
Понякога се питам, сякаш чудо е -
Ти всъщност истинска, или лъжа си?
Но бързо, като миг и глътка въздух,
разбирам колко много съществуваш,
и как света ще ни се сърди,
ако със тебе само се сънуваме...
Наяве те поисках. Във живота си.
Така, че този юли съдбоносен е,
във който за последно сме самотни,
дотолкова, че без да се докосваме...
А август ще стопи онази мъка,
понякога до болка, безутешна.
Платили сме за щастие, прескъпо.
Съдбата за любов сега ни срещна...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
