Jul 21, 2022, 6:36 AM

Назад във времето

  Poetry
406 1 2

 

Да си нарисувам ли лунички?

Ще се превърна ли в дете отново?

Да си сплета ли шантавите плитки?

Да закача ли в тях и две кордели?

Да сложа ли полата на плисенца...

и блузката от розов плат...

сандалите със белите кайшки

и гривната, и пръстена с калинки...

Дали ще мога,

дали пък ще успея ,

през времето да скоча -

да се върна

в града на детството от моя свят?

 

20/07/2022

Valentina Mitova

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Valentina Mitova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....