Назаем...
Дали ще се върна при морето, не зная.
А искаше ми се...
от неговата свобода да си взема - назаем.
Ще бъда ли отново в плен на любовта,
или на бурите
ще бъда вечен кръстопът?!
Ще бъда ли?!
Снагата на спокойното море,
ширнала се във простора, необятна.
На морските вълни
ще бъда ли пътека златна,
която ще посреща слънчевото зарево?
И ако тъжна съм,
дали по пясъка ще скитам,
ще стъпвам по утъпкани следи,
и все ще търся, все ще питам
за изгубените привечер мечти?!
И тръгнала за сетен път в обратната посока,
спохожда ме едничка мисълта -
за своята любов за да не прося...
да съзирам в нея само слънчев миг...
09 март 2008
© Нели All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!!!
Прегръщам те, Нели! -
Прекрасно е!Много,много хубаво!докосна ме!поздрав!
-
Чудесно е! Браво!
-
Може би трябва да се върнеш там, да подишаш свободния въздух, но не назаем...
-
Ще се върнеш при морето.То те чака.
И свобода ще ти даде назаем.
Ще бъдеш пак пътека златна в мрака.
А любовта ще те намери.Зная!
Поздравления,Нели!!! -
Нека си обичана!Заслужаваш го!Прегръщам те,миличка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
спохожда ме едничка мисълта -
за своята любов за да не прося...
да съзирам в нея само слънчев миг...''
Ако знаеш,колко ме радваш!!!Прекрасен стих!Уникален!Поздравявам те от сърце...