Назряла съм, ела ме откъсни.
Като плода греховен съм – така неустоима.
И устните си в мене жадно впий,
засукал соковете ми неутолимо.
Плъзни се с дланите по хълмовете ми –
във шепата ти точно ще прилегна.
И с пръсти леко притисни
желанието ми, че съм ти потребна.
Обвил стоманата във меката коприна,
ледът в гърдите на огън претопи.
Избягай! Скрий се в мойто име.
Открий се цял, тогава ме любù.
30/09/2014
© Надежда Тошкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
