Назряла
Назряла съм, ела ме откъсни.
Като плода греховен съм – така неустоима.
И устните си в мене жадно впий,
засукал соковете ми неутолимо.
Плъзни се с дланите по хълмовете ми –
във шепата ти точно ще прилегна.
И с пръсти леко притисни
желанието ми, че съм ти потребна.
Обвил стоманата във меката коприна,
ледът в гърдите на огън претопи.
Избягай! Скрий се в мойто име.
Открий се цял, тогава ме любù.
30/09/2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
