fucking_mind (Никой Някой) fucking_mind (Никой Някой)
27
Jan 22, 2008, 12:28 PM

Не!

  Poetry » Love
1.4K 1 5
Не, не мога повече за тебе да се боря.
Омръзна ми за твоята любов да се моля -
от времето с теб жестоко ме заболя
и сега, прости ми, но оставаш си сама.

Колко чувства, колко любов имах аз към тебе,
но остави ме, сега повече не ми дреме.
Не давам пукната пара за тебе сега,
и моля се - дано другаде да откриеш любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой Някой All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • fucking_mind (Никой Някой)
    fucking_mind (Никой Някой)
    нещо подобно от песента на SNG е "сега прости ми,но оставаш си сама".След като си слушал такава песен толкова много пъти,тя ти се набива в главата и започваш да "крадеш" думички.Наистина можеше да се замени този ред с нещо друго,нещо "по-авторско",но така звучи възможно най-добре.
  • AdvIKAR (Иван Радев)
    AdvIKAR (Иван Радев)
    просто запази усещането, шлифовай го и го подари на друга
    и пак и пак... докато се върне при теб...
  • Haunted666 (Слава)
    Haunted666 (Слава)
    Защо имам чувстовото, че съм чувала нещо подобно?!
    В една песен на SNG... Мислех, че това е чисто авторски сайт....
  • fucking_mind (Никой Някой)
    fucking_mind (Никой Някой)
    Думите са един от греховете на хората - тежки думи,тежки грехове.
    Написаното по-горе е мотивирано от емоционален за мен момент,иначе думите не ме радват и изпитвам известно съжаление,че съм ги написал,но нека създаденото на този свят не се руши без значение лошо или добро е то.
  • steli (Симона Георгиева)
    steli (Симона Георгиева)
    МнОго е ГотИнО РаДвАШ {{{}}}

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0