Не, аз не съм поет
и дори не се заблуждавам.
Вярно е, че творя и съм творец,
но на семейството и децата си.
Нямам време до край да се посветя
на изригнали гении, подла критика и покълнали зависти.
Интригите в обществото пишещо са полоса,
която насмешливо наблюдавам...
А това, че стихове - по-точно - думи редя,
това са стонове и въздишки от камъчетата във обувките...
Обувките на душата ми,
но как да ги сменя?
Нямам време напред за душевни покупки...
Честит ден на поезията, приятели!
© Красимир Чернев All rights reserved.