Не беше ли това мечтата ни
Не беше ли това мечтата ни!
Тръгни си, щом така желаеш,
върви при морето,
гледай залеза и тръгни по мокрия пясък,
аз ще мисля за теб и духовно ще бъдем заедно,
ще вървим помокрия пясък
боси, хванати за ръце,
с усмивки на лице.
Важното е, че ще продължим напред,
макар духовно да сме двама.
И докато се осъзнаеш,
свещта ти ще угасва бавно, по-бавно
и скоро слънцето ще залезе и ти ще се освободиш,
ще дойдеш при моята врата, ще я отвориш,
защото имаш този ключ,
за да ме вземеш с теб
и ще бъдем заедно завинаги!
Ще ходим из море, пълно с неосъществени мечти,
ще ги осъществяваме
и ще изживеем най-голямата, а тя е
ДА СМЕ ЗАЕДНО!
© Ваня Накова All rights reserved.
