pen4eto999 (Пенка Маринова)
13 152
Dec 20, 2006, 4:34 PM

Не беше сън 

  Poetry
933 0 5
Една любов при мен дойде в нощта
и пламъка запали, на свещта
погали нежно моята коса,
докосна устните ми радостта!
И ме поведе тихо в тъмнината,
нагазих до колене във водата,
а тя бе топла, топло бе морето
и очи нагоре вдигнах към небето.
От там ме гледаха красиви две очи
със багри на пауново перо,
а в моите напират радостни сълзи
от устни меки, стоплено чело!
Дали е сън красив, дошъл във самота
или сега действителност е любовта?
Докосвайки със диамантени ръце,
да покори, решила, моето сърце
и всяка болка да пропъди любовта,
завинаги в едно да слее две сърца.
Със топъл дъх разпалила жарта
да бди над тях щастливата звезда!
6.01.1999г.

© Пенка Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??