Mar 2, 2014, 6:14 PM

Не беше ти

  Poetry » Love
505 0 0

Не беше ти виновен, аз първа се влюбих.

Не намразих после теб, себе си мразех.

Ти за мен беше сила, а аз сама я погубвах.

Не е в теб вината, че казали сме "Край".

Не си ти това, което срина ме изцяло. Аз бях.

Аз ти давах всичко, а на себе си - нищо.

Аз избрах да падна, знаейки че трудно ще стана.

Виждаш ли,д оброволно се нараних,

а обвинявах само теб и любовта ти.

Същата любов, която ме погуби, същата онази,

която аз не оцених и аз изгубих.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...